Електричеството е едно от най-значимите открития в човешката история, оформяйки съвременния свят. От древните наблюдения на статичното електричество до развитието на електрическите енергийни системи, пътят е бил впечатляващ.
Древните гърци наблюдават, че разтриването на кехлибар с кожа може да привлича малки предмети, което полага основите на изучаването на електричеството.
Уилям Гилбърт изследва магнетизма и статичното електричество и пръв използва термина "electricus" за този феномен.
Франклин доказва връзката между мълниите и електричеството, като пуска хвърчило по време на гръмотевична буря.
Алесандро Волта изобретява първата истинска батерия, наречена волтова клетка, която произвежда постоянен електрически ток.
Ханс Кристиан Оерстед открива, че електрическият ток създава магнитно поле, което води до развитието на електромагнетизма.
Майкъл Фарадей открива електромагнитната индукция, принципът зад електрическите генератори.
Томас Едисон разработва дълготрайна електрическа крушка, която прави електрическото осветление практично за домакинствата и бизнеса.
Томас Едисон популяризира постоянния ток (DC), докато Никола Тесла и Джордж Уестингхаус защитават променливия ток (AC), който в крайна сметка става стандарт.
Дж. Дж. Томсън открива електрона, задълбочавайки разбирането за атомната структура и електрическия заряд.
Електричеството става основна част от ежедневието, захранвайки индустрии, домове и нови технологии.
Напредъкът в възобновяемата енергия и интелигентните електрически мрежи променя начина, по който се генерира и разпределя електричеството.
Разработват се технологии, които да позволят безжично предаване на електричество, намалявайки нуждата от кабелна инфраструктура.